Ето, че дойде време да се говори за религиозните служители и тяхната принадлежност към Държавна сигурност (ДС). Най-лошото е, че причината е служебна. За пореден път църквите в България се носят по течението и чакат да реагират на възникващи ситуации вместо да посочват пътя чрез честна и открита позиция. Жалко е. Жалко е, че за пореден път сме огледален образ на случващото се в обществото, а не алтернатива. Поредната пропусната възможност.
Пиша тези редове, осъзнавайки, че в онези тъмни и срамни за страната ни времена не съм бил вярващ, не съм бил в църквата и съответно не разбирам напълно естеството на натиска и гонението към вярващите и служителите. Аз съм роден 1974г. и по закон не подлежа на проверка. „Промените“ ме застигнаха, докато бях в 8ми клас. Баща ми не е бил член на БКП и това често е било пречка в професионалното му развитие. Дядо ми Любен е изкарал 3 години в „курорта“ Беляне, но не по религиозни причини. Един от най-ярките ми спомени от него е как е залепил ухо за радиото и слуша „Свободна Европа“ и при споменаването на Ленин, Сталин и Живков и започваше да ги „благославя“ по азбучен ред до девето коляно.
Огромна слабост е, че имената на пастирите, които са били съпричастни към ДС стояха скрити толкова дълго време. Не трябваше да се изчаква служебно разрешаване на въпроса и точно за това и аз, и моят приятел Косьо Владев през ноември 2009г. отправихме апел въпроса да бъде решен чрез доброволно разкриване на тази иформация от страна на пастирите в СЕПЦ. За съжаление идеята ни не бе възприета, а за това има добри примери в Европа – Германия, Полша, Чехия, където са съставени комисии, които индивидуално преминават през досиетата на всички уличени.
Все още не знам и имената на хората, за които ще се окаже, че имат подписани декларации за сътрудничество с ДС и така е по-добре, защото позицията ми е принципна, а не обвързана с отделни хора. Макар, че вече стана ясно, че такава частична информация е била изпратена до СЕПЦ тя все още не е оповестена. И така, ето моите мисли по въпроса с пастирите и взаимоотношенията им с ДС:
Основни положения
- ДС е репресивен апарат и като такъв не е защитавал интересите на страната. Мит е, че хората докладвали в ДС са защитавали Родината.
- Донасянето на информация на ДС за църковния живот и за отделни хора Е НЕРЕДНО.
- Криенето за такъв вид сътрудничество с ДС Е НЕРЕДНО.
Последствия
- Незабавно, сърдечно покаяние и искане на прошка от страна на уличените служители.
- Пълна лустрация – хора, за които има данни за принадлежност към ДС не могат да заемат ръководни позиции в СЕПЦ, в местните църкви, във фондации и други организации, с които СЕПЦ работи съвместно. Ако заемат такива трябва своевременно да ги освободят, а при нежелание да бъдат освободени.
- При несъгласие с изнесената информация за сътрудничество с ДС досието се преглежда от избрана комисия – лист по лист, за да се установи истината като междувременно не могат да заемат ръководна позиция в СЕПЦ и сродни организации и фондации.
Възможно ли е човек да е сгрешил и след това да се е покаял? Абсолютно. Простил ли е Бог на такъв човек? Абсолютно. Трябва ли църквата да прости на водачи, които си поискат прошка? Абсолютно. Трябва ли да продължат да бъдат водачи? Абсолютно НЕ.
Ако човек повери спестяванията си на финансов експерт – да ги пази и управлява, но този финансов експерт по една или друга причина пропилее всичко, изобличен е за поведението си и после дойде и си поиска прошка, трябва ли да му се прости? Разбира се! Разумно ли е обаче този човек да продължи да управлява чужди пари? Аз не бих му дал своите. А колко по-важни са хората от парите и колко по-важно е какви водачи вземат решения, касаещи хората в църквите?!
Сигурно ще има хора, на които имената няма да излязат поради една или друга причина. За това е важно тези, чиито имена бъдат оповестени да не бъдат демонизирани и да не бъдат превръщани в единствени виновници. Това няма да е честно спрямо тях и спрямо Бога. Сигурно ще има хора, които цял живот са се опитвали да поправят грешката, която са допуснали. Сигурно ще има и такива, които цял живот са се опитвали да се възползват от предимството на ДС. Кои са тези хора и до колко това е така – само Бог знае. Той знае всичко. Пред Него са открити всички досиета. Там няма начин да се изгуби страница. Бог не може да бъде заблуден относно мотивите. И точно за това само Бог може да съди.
Предтоящите събития са добър повод да отбележа, че човек може да навреди на Божието дело и без да е бил сътрудник на ДС. Примери за такива в България – много! Хора, чиято стратегия за „основаване на църкви“ се състои в разцепления, разделения, компроматни войни, флашки и словоблудства в Facebook. Твърдо вярвам, че това НЕ Е НАЧИНА.
Истината не може и не трябва да бъде замитана под килима. Това не е редно, но също така истината не е инструмент за убиване и смазване. Истината трябва да носи изцеление.
Бъдещето е пред нас и съм уверен, че Бог очаква да вземем правилни решения. Редно е всички служители на Евангелието да бъдат служители САМО на Евангелието. Например, в Американските Асамблеи на Бога всеки мисионер подписва декларация, че НЯМА ПРАВО да сътрудничи на ЦРУ и други подобни агенции. Няма да е зле това да се обмисли предвид дейноста на българските служби, които често променят имената си, но рядко обновяват личния състав и методите си на работа.
Въпросът с пастирите, които са сътрудничили на ДС трябва да бъде приключен по правилния начин. Не с недомлъвки и със замазване на ситуацията и не със заклеймяване и отхвърляне. Дължим това на хората, които са платили с живота си за своята вяра в Исус Христос. Дължим това на техните близки. Дължим това на Бога. Дължим това на българското общество. Църквата трябва да бъде пример. Надявам се да бъдем пример.
снимка: Интернет
Блогът на Людмил Арсов 