Ето я дъщеря ми как кара колело. Онзи ден бяхме в двора на училището, за да може да кара спокойно. Постоянно ми казваше: „Не 
ме дръж, мога сама!“. А само преди месец трябваше да тичам по нея и да я държа, за да не падне. Е, падна няколко пъти, но всеки път става и продължава. Мисля си, че карането на колело има много сходства с духовния живот. 1. Много често започваш с помощни колела, но идва момент, когато осъзнаваш, че повече пречат, отколкото помагат. 2. Първоначално някой те държи и пази, за да не паднеш. 3. Когато започнеш да се оправяш сам идват и паданията, но важното е винаги да ставаш и да не се отказваш. 4. С времето идват умението и опита. 5. Понякога е хубаво да караш в група, друг път – сам. 6. За да ти е хубаво, когато караш и ти, и колелото трябва да сте в идеална форма. 7. Колкото и да си добър, никога не си застрахован от падания или произшествия. Много хора гледат на живота с Бога като някаква застраховка или просто начин да си гарантират успех. Ех, де да беше толкова лесно! Вместо това ние трябва да падаме, да ставаме, да търсиме помощ, да даваме помощ и въобще, да преминаваме през не винаги лесния процес на научаване с едничката цел – да бъдем променени.
Господи, дай ни сила винаги да се изправяме и да продължаваме напред!
Архив за август, 2006
Преживяването наистина си струваше. Хареса ми много, много повече от Т-Рекс. На излизане от залата, Светла ми каза, че след този филм спокойно някой може да говори на хората за съществуването на Бог.
За момент се замислих над този неворятен коментар!
Наистина, когато гледаш всички тези същества и перфектният начин, по който функционира живота не можеш да не се замислиш за Твореца. Гледам тези кадри, и се чудя колко много вяра се иска, за да мислиш, че всичката хармония и ред са плод на една експлозия в нищото и последвалата я еволюция (или мутациям;)). Вероятно много повече вяра, отколкото да вярваш в разумен Творец, сътворил света.
Е, всеки сам избира в какво вярва, но тези петдесетина минутки в залата с огромен екран ми помогнаха да видя Твореца, отразен в Неговото творение.
Тези дни намерих един супер блог на човек, основал църква преди около 2 години. В своя пост, той споделя различни уроци, които е научил за този период и честно казано бях впечатлен. Принципите, които Гари Лемб споделя далеч надхвърлят църковната среда и са приложими и в други области като мениджмънт и човешки ресурси. Преводох ги и ги поствам, защото наистина смятам, че прочита си струва.
Ето ги и уроците:
1.) Ако наистина вярваш във видението за църквата, тогава 99% от решенията са вече взети. Това спестява много неприятности.
2.) Бог изпраща скеле. Когато строиш къща имаш нужда от скеле, но след като е построена къщата, скелето се маха. Бог ни изпрати СТРАХОТНИ и БЛАГОЧЕСТИВИ хора, които бяха скеле. Беше ми неприятно, че те ни напуснаха, но сега осъзнавам, че Бог ги бе изпратил за определено време и определена цел.
3.) МОЖЕШ да построиш църква без да имаш сграда. Всички ми казваха, че това е невъзможно при нас. Търсим сграда, за да сме готови, когато се появи, но липсата на сграда никога не е извинение за липса на растеж.
4.) Можеш да водиш хората в църквата, като живееш живота си С тях, а не като си НАД тях.
5.) Хората искат пастор, който от понеделник до съботае е същия, както в неделя.
6.) Не можеш да растеш като водач без да имаш ментори, които са по-напред от теб. Благодаря на Бог за тези хора в живота ми.
7.) Имам най-страхотната жена на света. Тя е най-страхотната пасторска съпруга, защото нейното служение е нашето семейство, а не църквата.
8.) Бог ЩЕ изпрати християни, които да са напълно отдадени на видението ти. Отне ми година да осъзная това.
9.) Търси хората, които не са желани в никоя църква и се моли Бог да ти ги изпраща.
10.) Бъди себе си. И да ме обичате, и да ме мразите – аз съм си аз. Много пастори се правят на това, което хората си мислят, че трябва да бъдат.
11.) Критикари ще има. Само несигурния водач има нужда да се защитава.
12.) Личния ти растеж трябва да изпреварва църквата.
13.) Бори се с всички сили, за да запазиш импулса на развитие. Това е ключово важно.
14.) Проповядвай видението ПОНЕ веднъж на два месеца. Мислиш си, че на хората им е омръзнало, но те не живеят с него както теб и постепенно видението се забравя.
15.) Основните ценности не са нещо записано на хартия. Те се нещо, което се живее.
16.) Имай постоянно и продължително видение.
17.) Ако не си приятел с хората, с които работиш, тогава те защо са там?
18.) Посветените членове на църквата я правят това, което е.
19.) Когато конфронтацията е неизбежне, тичай към нея.
20.) Обичай хората независимо от всичко.
21.) Става въпрос за две основни неща: Исус и хората.
Блогът на Людмил Арсов 