Джой Доусън е известна по целия свят със своето безкомпромисно и въздействащо служение.
Никога няма да забравя седмицата, в която тя преподаваше в библейското училище в Дания (DTS). Макар поученията да бяха на видео касети, се запечатаха дълбоко в мен. Книгата и Интнимно приятелство с Бога направи революция в живота ми.
От почти 15 години Джой страда от ужасни болки в гърба, които не отминават и дори се влошават. Семеен приятел на Джой и съпругът и Джим Доусън организира хора от цял свят да се молят Джой на 1 септември 2007 г. Отбелязвам го в календара си.
Господи, чакаме на Тебе, защото само Ти можеш!
Повече инфрмация (на английски) може да бъде намерена тук…
Архив за август, 2007
1 септември – молитва за Джой Доусън
Posted: 23.08.2007 in Здраве, По света, ЦъркватаЕтикети:Вяра, Църква, молитва
РЕШИХ! Вече не подписвам подписки!
Срещу проституцията, срещу дрогата, срещу абортите, срещу правителството, срещу НАТО, срещу СССР, срещу закона за продоволствията и т.н. и т.н.
От време на време получавам в пощата някоя друга покана за участие в онлайн гласуване или подписка срещу някаква несправедливост. Чудил съм се, каква ли полза има от това освен, че след като гласувам започвам да получавам СПАМ – не, че това е полза 😉
Най-накрая ми светна. Тези подписки са напълно безмислени и съм сигурен, че накрая от тях има много повече негативи, отколкото позитиви. Както казва Рик Уорън (Целеустремения живот, Целеустремената църква), твърде дълго ние християните сме били известни с това, с което не сме съгласни. Църквата се е превърнала в една голяма уста, която само говори, обяснява и „защитава“ вярата. А в Библията, църквата е представена като тяло – не просто като уста. Това означава, че има и ръце и крака и въобще всички необхидими части за нормален живот.
И така, вместо да се подписваме срещу проституцията, църквата трябва да има желание да достига тези окаяни жени и да работи срещу причините, които тласкат жените към този занаят. Заедно с афишираната нетърпимост към дрогата, цигарите и алкохола трябва да покажем любов към хората в зависимости и да направим място за тях в църквата, да ги приемем. Вместо да критикуваме правителството, да покажем какво мислим, когато дойде време за гласуване.
Има ли сфера в обществото, в която църквата днес да е фактор? НЯМА! И няма да има, докато само говорим, а не правим нищо.
И тук не става въпрос за някаква социално Евангелие. Евангелието засяга всяка една сфера от живота на човека – или поне би трябвало, но докато църквата е парник, а не действена, обичаща и достигаща, ние сме обречени да бъдем в миманса. Просто един периферен шум, който е неразбираем и дразнещ за обикновените хора.
Ние трябва бъдем известни с това, което правим. Божието сърце да бъде видимо в отношението и служението на църквата, а това означава, да се завърнем към основите на християнството – да обичаш Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум и да обичаш ближния си както себе си.