Недоразумението „Белене“

Няма да се простирам надълго и нашироко. На 27 януари ще се проведе четвъртия референдум в Историята на България. Предишните три са:

• 1922г. – с цел да бъдат подложени на съд отговорните министри за двете национални катастрофи – от 1913г. и 1918г.
• 1946г. – с цел да бъде отменена монархията. В следствие на този референдум България се превръща в „Народна Република“, а гласуването минава под зоркия поглед на съветските окупатори.
• 1971г. – с цел приемане на нова конституция, в която е записан прословутия „Член 1“, според който „ръководна сила в обществото и държавата е БКП“.

И понеже последните два референдума са минали под зоркия поглед на съветските братя, няма как да не отбележим, че в навечерието на Референдума за „Белене“ погледите от СССР отново гледат внимателно насам.

Ако предишните два референдума са протекли при липса на свобода, то предстоящия има за цел да ограби свободата ни. Да, точно така. Всеки, който е имал или има кредит към банка знае, че това е огромна робия. Условията постоянно се променят и рядко (ако въобще някога) те са в полза на кредитополучателя. И понеже нямаме 20 000 000 000 (двадесет милиарда) лева под ръка трябва да ги ЗАЕМЕМ – от името на децата и внуците ни.

Флагмени на недоразумението „Белене“ са не други, а Георги Първанов a.k.a. „агент Гоце“, Р. Овч. а с тях и вечно мутиращатата, но никога променяща се корпоративна структура БСП. Не случайно за два мандата президенстване другарят Първанов посети безброй пъти СССР и при първа възможност споменаваше колко важно е да се заробим с нова централа. През годините бяха изказани много лъжи. Много от тях са описани в тази отлична статия на в-к „Капитал“.

Идната неделя ще кажа „НЕ“ на недоразумението „Белене“, защото не искам да се връщам в СССР и защото не искам децата и внуците ми да плащат за моята лудост и грандомания. Има и много други причини. Но няма време 😉

Ето и един бърз тест, който да ви помогне да определите своя вот…

„За здраве“

„Людете ми погиват от нямане на знание..“ Пророк Осия 4:6

Много българи са обсебени от темата за здравето. Какви ли не чудесии се правят днес и то, с една основна причина – „За здраве“. Българинът се моли и пали свещички „за здраве“, прави курбан „за здраве“, ходи на екстрасенси и лечители „за здраве“, медитира „за здраве“, ходи на йога „за здраве“. А най-абсурдния пример са клонираните репортажи по различните новинарски емисии, в края на които питат детенце: „Ти защо си тук?“, а то, разбира се отговаря: „За здраве!“.

„За здраве“ е най-популярната религия в България. Практиките на тази религия са взаимствани от доста други религии – молитви от християнството, курбан от исляма, екстрасенси и лечители от окулта, медитация от източните религии. Богословието на религията „За здраве“ се основава на невежествето и духовната слепота на хората. От там и този безумен синкретизъм, който особено по различни т.нар. празници се изявява най-болезнено. И понеже е важно „бизнеса“ да върви, нито казионните духовни лица казват нещо по въпроса, нито репортажите се опитват да отразяват нещо по-различно. В края на краищата, всичко е „за здраве“. 😉

Повод за тези мои размисли е репортаж за Йорданов ден по бТВ, който показва как в Пловдив, на р. Марица, под благосклонния поглед на дядо Николай (също известен като Ники Джипа) един чичко „медитира“ и се „зарежда с енергия“ преди да скочи да хване кръста по стар „християнски“ обичай. Вижте следващите снимки и се убедете сами 🙂

Кадър от репортажа на бТВ

Снимка от ръководство за медитация

Снимки: репортаж на бТВ, онлайн ръководство по медитация

Как (не)работи съдебната система в България

И друг път съм писал за „качествата“ на Софийски градски съд (СГС) и ето, че отново сядам да го правя. Не, че няма поводи всяка седмица, но рядко мога да взема отношение по въпроси (дела), с които съм запознат от първа ръка.

Първи случай
Преди няколко дни постнах в профила си във Facebook статия от 24 часа относно лекарска небрежност, отнела живота на един 41 годишен мъж. Лекарска небрежност, оставила съпругата му вдовица, а децата му на 2г. и 6г. сираци.

Какво всъщност се случва? В края на ноември 2010г. Деян влиза в Университетската болница по ортопедия „Проф. Б. Бойчев“ в Горна баня за планова операция за отстраняване на образувание на лявото коляно. Операцията е извършена. Спомням си

как бързаха да му отидат на свиждане, защото имаше силни болки. И след 2-3 дни – ШОК!!! Деян е изписан, колабира на стълбите пред същата тази болница и след няколко часа умира в следствие на белодробна тромбемболия, или с други думи от съсирек кръв в белите дробове. В последствие се оказва, че д-р Пейнашки не е посещавал Деян нито веднъж, а за всички дни след операцията му е изписан… аналгин. (???) Превъртаме напред. Преди 2г. жена ми роди нашия син и при изписването и изписаха лекарство за разреждане на кръвта, защото бе получила възпаление в ръката, в която е била поставена системата. Точно това НЕ Е изписано на Деян. Лекарство, което струва 6-7лв и което човек и сам може да си купи, но е РАБОТА на лекар да го предпише.

Д-р Пейнашки се кълне, че всичко е направено както трябва. Любопитна подробност е, че пред Здравната каса, той е обявил операцията като голяма и сложна, взел е повече пари, а на Деян дори не му е изписал елементарно лекарство за разреждане на кръвта.

Ще станат вече три години откакто това дело се точи. Доц. Медникаров, шеф на болницата по ортопедия удобно прикрива своя другар по престъпна дейност д-р Пейнашки и двамата в дует обясняват, че всичко е перфектно. В същото време „безпристрастният“ български СГС по някаква причина разделя престъпната небрежност на престъпниците в бяло в едно дело, а обявената в Здравната каса голяма операция, която всъщност е малка и е довела до смъртта на Деян в отделно т.нар. административно нарушение – сякаш между двете няма връзка. Кой е дал инструкции това да се прави? По чие нареждане или по лична подбуда (изгода)?

Втори случай
Преди няколко години се наложи да си оправям колата и майсторите, с които работех бяха в процес на преместване на сервиза. Препоръчаха ми Мишо Въжаров. По фамилията сигурне вече се досещате, че Мишо е бащата на Кирил. През 2009г. пред дискотека „Соло“ бяха наръгани с нож три момчета, две от които – Кирил Въжаров и Васил Александров умират от раните си, третото момче едвам оцелява и е свидетел по делото. Обвиняем е Илиян Тодоров, който участва в сбиването, след което се качва в такси и казва: „Карай бързо, май наръгах един“. По него има кръв, а в момента на задържането му от полицията след два дни е с пребоядисана коса и дълбоко изрязани нокти.

Дребна подробност е, че Илиян Тодоров е син на пернишки партиен функционер/бизнесмен от БСП и „магически“ при това изобилие на доказателства, свидетели и видеозаписи не се намери доблест в съдия Румяна Ченалова да вземе справедливо решение. Нещо повече – след финалните пледоарии на обвинението и защитата, съдия Ченалова отложи делото за нови експертизи и свидетели – явно в стремеж за „по-справедлива“ присъда.

Съдия Мария Дончева, която е член на съдебния състав подписва присъдата с особено мнение, а мотивите и гласят: „Съвкупният анализ на посочените факти позволява по косвен път да бъде изведен единствено възможният извод, че подсъдимият е автор на деянието“.

Ето това е правосъдие по разбирането на СГС. Иначе не е лошо покрай избори на прокурор, Висш съдебен съвет, Конституционни съдии и т.н. да чуваме мнението на Съюза на съдиите. Честно, не знаех, че имало и такъв съюз. За съжаление обаче, както повечето съюзи и съюзчета в България и Съдийският такъв се опитва да подреди чуждата къща, преди да е оправил своята. Ще се радвам ако Съюзът на съдиите излезе със становища и по тези две дела. Ей, така – просто обществото да може да види съдиите в България в бяло ли са, в черно ли са, или вечно стоят в сивата зона – винаги в услуга на статуквото и силните на деня. Все едно, че не знаем отговора и на този въпрос.

снимки: Личен архив, сп. Правен свят, data.bg