Време е ДАНСинга да бъде затворен!

Не знам дали има друга държавна институция или агенция, която да е била съпътствана от повече скандали и проблеми. Със сигурност всяко начало е трудно, но когато то е поставено върху гнила основа, със сигурност институцията е обречена на неуспех.

Когато вчера минавах с колата покрай силно охраняваната централа на ДАНС, дори ми стана весело. Едни огради, бариери, камери, охранители… И всеки ден изтичане на нова информация в най-различни посоки. Ало! Проблема не е отвън, а отвътре!

И няма как иначе да бъде. Не може една служба да е започната от агенти на ДС, да е пълна с агенти на ДС, да работи по същия порочен и гнил начин, както ДС… и да успее. Но това е реалността в България – страната, която не се справи с ченгетата от ДС. Те са навсякъде – от президентството, през министерския съвет до медиите. Те са заедно, назависимо в коя партия членуват. Те преследват своя програма и тази програма винаги е в ущърб на България.

Всъщност, ако се замислим, една от най-големите парламентарни групи в Народното събрание е тази на Държавна сигурност. Какво да кажем за агентите на ДС в прокуратурата, следствието, сметната палата, СУ „Климент Охридски“, медиите, туризма, БНБ, църквата? И да не забравяме проф. Божидар Димитров – министър без портфейл, който вместо да обикаля света в грижа за българите в чужбина, взе, че „изненадващо“ подкрепи антиконституционния и скандален законопроект за нов закон за вероизповеданията. Кой е вносител на този законопроект? „Атака“ – една от групите в парламента с най-много агенти на ДС. И кой подкрепя законопроекта? Божидар Димитров – агент на ДС.

А какво прави ДАНС през това време? В различни части на България привиква религиозни служители и ги кара да дават обяснения за дейността си. Точно както ДС по времето на Тодор Живков. Нищо не се е променило в начинът им на работа, защото нищо не се е променило в главите и сърцата на агентите. Та са си същите. Толкова е просто.

„Но няма страшно! Ако нещо не върви в България, ще ни помогнат нашите приятели от медиите.“ Те някак си удобно и в един глас подемат темата за „сектите“ в точния момент. Човек ще каже, че някой им е дал команда. И сигурно им е дал.

ДС/ДАНС няма бъдеще в съвременна България. Страната ни се нуждае от спец. служби и страните, които са развили такива работещи служби се знаят кои са. Да се внася ноухау от там, а не да се сглобява наново Франкенщайн, защото България няма полза от това.

И така, г-н Борисов, имате моята подкрепа за разпускане на ДАНСинга и цялостно закриване на танцовата забава на ДС. Вие сте на ход. 😉

АБВ на екологията

Днес е Blog Action Day, а темата е „Климатичните промени“. Може би това е най-доброто време да помислим какво казва Библията за екологията. В книгата на началата – Битие, виждаме записано:

„И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази“ Битие, глава 2, стих 15. Една от първите цели, която бе вменена на човека още от неговото сътворение бе да се грижи за Земята и да я пази.

Колко далеч сме от този

първоначален план! Екологичната безотговорност на човечеството е страничен ефект от безбожието. Да, точно така. Според Библията Земята не е наша. Тя е част от творението и следоваталено принадлежи на Твореца. Това означава, че ние не сме господари – ние сме настойници, мениджъри. Нашата работа е да управляваме и да се грижим за нещо, което не е наше.

Човек не е само короната на Божието творение – той е неделима част от творението. „С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си бил взет, понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш“ Битие, глава 3, стих 19.

Това означава, че човечеството трябва да се интегрира в творението, не да го експлоатира, изчерпва и съсипва.

Защо замърсяваме въздуха, тровим водите, изтощаваме почвите, изсичаме горите? Не е ли това свръхпотребление резултат от човешката алчност и жажда за все повече материални притежания. Да си купя по-мощен компютър, да си купя по-голяма кола, да се преместя в по-скъпо жилище. Един постоянен стремеж към нещо „по“, но за сметка на планетата. На фона на днешния консуматорски манталитет някак странно звучат тези думи: „Шест години да сееш нивите си и шест години да режеш лозето си и да събираш плода му; а седмата година да бъде събота за почивка на земята, събота на ГОСПОДА; в нея да не сееш нивата си и да не режеш лозето си. Да не жънеш и саморасла жетва и да не обираш гроздето от нерязано лозе; да бъде година за почивка на земята.“ Левит, глава 25, стихове 3 до 5.

Бог лично нареди всяка седма година да бъде почивка за Земята. Вместо да даваме почивка на Земята, ние продължаваме да работим върху торове, които дават още по-големи реколти, замърсяваме водните източници, изсичаме цели гори. Само през този ден горите на земята ще намалеят с площта, равна на седем футболни игрища. Това се случва всеки ден.

Звучи страшно, но това е едно естествено следствие. Презряли сме творението, защото преди това сме презряли Твореца. Много хора искат да изключат, да умаловажат вярата в Бога и принципите, заложени в Библията. Едно от последствията на този хуманистичен/екзистенциален/модерен/постмодерен турлю гювеч е екологичната катастрофа, към коята вървим със смели крачки.

Исус Христос учи последователите Си да се молят така: „Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята!“ Евангелие от Матей, глава 6, стих 10.

Неговата воля е да се грижим за Земята и да я пазим.

И за да може всеки да даде своя дял срещу глобалното затопляне и за опазването на Земята, ето няколко практични съвета:

• вярвай в Бога и живей според принципите Му
• когато си купуваш компютър – избери лаптоп. Пести място, преносим е и използва пет пъти по-малко енергия от десктоп компютър
• купувай си кафе, което е отгледано с грижа за планетата. В България има вече няколко марки такова кафе
• пазарувай на едро и заедно с приятели. Така се пести гориво и не се използват допълнителни опаковки
• в кафенето пий кафе в порцеланова чаша, а не в пластмасова или хартиена. Помисли колко много такива чаши виждаш по улиците
• използвай енергоспестяващи крушки
• помагай доброволно в местна организация, която се грижи за природата
• пери дрехите си в по-хладка вода. По-малко енергия, по-малко въглероден двуокис
• изхвърляй боклука си разделно
• купувай рециклирани продукти. Така се хаби по-малко енергия за хартиени продукти, стъкло и алуминий
• И накрая – научи се да харесваш всички тези неща 😉

На адрес http://www.blogactionday.org има повече информация за Blog Action Day.

снимки: sxc.hu

PR Агенция Нобел

[picapp src=“2/3/a/7/President_Barack_Obama_9e15.jpg?adImageId=4978033&imageId=6760666″ width=“380″ height=“282″ /]

Нещо не разбирам. Още няма една година откакто Барак Обама бе избран за президент на САЩ. Страната води войни в Афганистан и Ирак. Северна Корея си изстрелва ракети, когато пожелае, Иран продължава да отваря съоражения за обогатяване на уран, а преговорите между Израел и Палестина са в задънена улица.

И като гръм от ясно небе президентът Обама печели Нобелова награда за мир. Наистина той говори много за мир, но приказките са едно, а постиженията съвсем друго. В Америка вече усетиха тази разлика. Почти една година след встъпването в длъжност на първия чернокож президент на САЩ здравната реформа е до никъде, държавни пари се изливат в частни компании, за да се „спаси“ икономиката, а ужасяващия затвор за терористи в Гуантанамо продължава да стои – въпреки обещанията, да бъде закрит.

Офис на кампанията на Обама в малко градче във Вирджиния

Обещания се дават лесно, но изпълнението им е трудна, а често и невъзможна задача. Спомням си, че миналата година по това време бе сезонът на големите обещания в САЩ (точно по това време бях там). Пред повечето къщи имаше табелки, с които хората показваха кой кандидат подкрепят. По колите имаше лепенки. Хората носеха значки, а по телевизията течеше супер злостна кампания за президентски избори. Обама спечели младите хора, малцинствата и либерално мислещите с обещания за „Промяна, в която можем да вярваме“. А хората искаха да вярват, че страната им може да бъде по-добре. Особено след някои от недомислиците на Джордж У. Буш и Дик Чейни.

Интересно е, че тази награда за мир идва в момент, когато здравната реформа в Щатите е сериозно зациклила и дори много от съпартийците на Обама са скептично настроени към неговите предложения.

И понеже не вярвам  в случайностите, особено, когато се случват на толкова високи етажи от властта, се чудя колко време ще спечели на Барак Обама и неговата администрация този скъп PR ход? Проблемът е, че колкото и време да се спечели накрая все някой ще забележи, че нищо не се случва –  и дори лъжливият почти абсолютен медиен комфорт на Обама ще бъде безполезен.

В тази награда смущаващото е не само липсата на заслуги от страна на лауреатът, но и липсата на здрав разум от страна на групата норвежки „старчета“, които са направили този абсурден избор. Определено Нобеловата награда за мир „поевтиня“ в резултат на това странно и в някои отношения безпринципно решение, което дори Лех Валенса окачестви като „твърде прибързано“.

Само времето ще покаже какво ще постигне Обама. Дано мандатът му заслужи тази награда, но някак си странно е да получиш награда за нещо, което евентуално можеш да направиш.

А може би просто не разбирам.