Архив за декември, 2012

Обичам да слушам музика. Различни стилове, различни езици. Бих казал, че музиката е доста важна част от живота ми. Папката Music на телефона ми е над 3GB. Постоянно търся нови изпълнители, сингъли, албуми, които да слушам и споделям с приятели.

Споделям с вас песен, на една група, която слушам от известно време и се надявам текста и музиката да ви говорят.

You Love Me Anyway
by Sidewalk Prophets

The question was raised
As my conscience fell
A silly, little lie
It didn’t mean mucг
But it lingers still
In the corners of my mind

Still you call me to walk
On the edge of this world
To spread my dreams and fly
But the future’s so far
My heart is so frail
I think I’d rather stay inside

But You love me anyway
It’s like nothing in life that I’ve ever known
Yes, You love me anyway
Oh Lord, how You love me
How You love me

It took more than my strength
To simply be still
To seek but never find
All the reasons we change
The reasons I doubt
And why do loved ones have to die?

But You love me anyway
It’s like nothing in life that I’ve ever known
Yes, You love me anyway
Oh Lord, how You love me

I am the thorn in Your crown
But You love me anyway
I am the sweat from Your brow
But You love me anyway
I am the nail in Your wrist
But You love me anyway
I am Judas’ kiss
But You love me anyway

See now, I am the man who yelled out from the crowd
For Your blood to be spilled on this earth shaking ground
Yes then, I turned away with this smile on my face
With this sin in my heart tried to bury Your grace
And then alone in the night, I still called out for You
So ashamed of my life, my life, my life

But You love me anyway
It’s like nothing in life that I’ve ever known
Yes, You love me anyway
Oh Lord, how You love me
You love me, yes You love me

How You love mе
How You love me
How You love me

Тука има, тука нема„Тука има, тука нема“. Това е играта, на която си играят напоследък управляващите от ГЕРБ. За добиването на шистов газ, за конституционните съдии, за пушенето на закрито и т.н. Все едно и също. Приемаме, отменяме. После пак приемаме, после пак отменяме. И така до безкрай!

И гледам по новините, едни охранени мъже ми обясняват, как заведенията им страдали от забраната за пушене на обществени места. Ами тогава да я отменим тази забрана! Утре, като им се види по-малко печалбата, да отменим и забраната за продажба на алкохол и цигари на малолетни. Така де! Ние икономиката ли ще спасяваме или какво?! Както някой правилно беше отбелязал преди няколко дни в Twitter, в България всичко се прави в името на собствениците на заведения. Заради тях се отменят закони. Заради тях се убиват студенти преди дискотеките в Студентски град. Само и само, за да върви печалбата и да не съкращават бармани и сервитьори (които и без това осигуряват върху МРЗ, ако  въобще ги осигуряват).

Проблемът е, че грешката е системна. Тя не е плод на случайност или слаба подготовка. Този тип политика е логичният резултат от желанието на политиците да бъдат преизбирани. С други думи, „да правим каквото иска мнозинството, за да се уредим отново на следващите избори“. Няма значение какво е правилно и неправилно, добро или зло. „Важно е пак да сме ние, каквато и да е цената“. И какво въобще е правилно и неправилно във време на морален релативизъм?!

„Хайде стига с тези морални догми. Това е демоде.“

Цигарите са демоде. Прическата на Веселин Маринов е демоде, а и куп други неща. Когато обаче „правилно“ и „неправилно“ се превърнат в демоде цигареният дим е най-малкото, което ни очаква.

Снимка: Everest Brand Solutions of Mumbai