„Вече знам къде принадлежа“

Ашли е млада жена, която преминава през драматична промяна. След дълги години в хомосексуален стил на живот Бог намира път към нея, а и тя към Него не без помощта на Хуан, от предишната публикация. Представям ви историята на Ашли, защото съм дълбоко убеден, че ни липсват добри и истински примери на промяна.

Вече знам къде принадлежа

Израснах в доста нормално семейство. Бях второто от три деца – с двама братя – един по-голям и един по-малък. И двамата ми родители бяха християни и редовно ходехме на църква. Не знам до колко това е било сериозно за мен, но винаги съм имала съзнание за Бога.

Още от най-ранна възраст бе ясно, че отказвах да се отъждествя с майка си. Отказвах да се свържа с нея или с каквото и да е друго женско поведение. Контактувах много по-свободно с моя баща. Ясно си спомням един случай, когато бях на 5 години и бях поканена на празненство, на което всички момичета трябваше да се облечем като майките си. Бях ужасена и отказах да отида. Накрая все пак склоних, но се облякох като… моя баща.

Детството ми не беше ужасно и съм благодарна на родителите ми за всичко, което правеха за мен. Въпреки всичко бях изпълнена с несигурност, страх, объркване от желанието да бъда момче. Липсваше ми усещане за принадлежност. Имах желание за близост с майка ми и заедно с това отхвърляне на женското в мен. Спомням си първото порнографско списание, което разгледах. Това повлия страшно много на живота ми и беше семе, посято в ума ми, което дълги години тровеше живота ми.

На 12 годишна възраст бях въвлечена в първото си „официално“ взаимоотношение с друго момиче. Спомням си и вълнението и отвращението, което чувствах. Нещо в мен ми казваше, че това не е редно, а друга част в мен се нуждаеше от това взаимоотношение. Скоро след това родителите ми разбраха и реагираха по единствения възможен за тях начин, движени от притеснение, липса на разбиране и страх от отхвърляне. Никога няма да забравя срама и болката от този момент. Когато вече бях на 15 години започнах да посещавам гей заведения и се впуснах стремглаво в хомосексуалният начин на живот. Мислех си: „Най-после намерих своето семейство и съм приета“.

До края на гимназиалното ми образование и докато бях в университета навлизах все по-дълбоко в този начин на живот и в други видове деструктивно поведение. На повърхността изглеждаше, че си прекарвам добре и „грабя от живота с пълни шепи“, но вътре в себе си тайно виках към Бога. „Ако да съм гей е нередно защо тогава имам тези чувства? Защо Си ме създал по този начин, а после Си определил това като неправилно? Така се чувствам! Никой не може да промени това, нали?!“ Знаеш ли колко е трудно да се чувстваш по определен начин и целият свят да твърди, че не е редно? Всяко взаимоотношение, което имах бе основано на емоционална зависимост и дисфункция, въпреки удоволствието, което ми носеше. Без значение колко много се стараех, никой не можеше да запълни огромната празнина, която чувствах в себе си. Дори на няколко пъти молих Бог да отмахне това от мен ако не е редно, но нищо не се промени. Пробвах други религии и особено Ню Ейдж, но така и нищо не успя да стигне до мен.

Опитах се да намеря одобрение за привличането към същия пол и в Библията, но и това не проработи, защото Библията ясно определя това като грях. Докато бях в университета разкрих своята гей ориентация. Това намали стреса, породен от криенето, но така и не отговори на вътрешните ми борби. Дори опитах връзки с момчета, но те не траяха дълго и това само засили привличането ми към моя пол и донесе още повече объркване.

И все пак една вечер от моята последна година в университета имах лична и трансформираща среща с Бога и тя промени живота ми завинаги. Чрез поредица от събития вярата в Бога стана истинска и реална за мен и Той ми помогна да изоставя всичко, което ми тежеше до този момент и да следвам Него.

В известен смисъл Господ разчупи веригите ми, отвори очите ми и ме освободи в един единствен миг, но изцелението и възстановяването на живота ми бе процес. Част от неправилните ми навици (грехове) Бог премахна на момента. Други трябваше да победя чрез живота си всеки ден. Това е най-трудната, но и най-успешната лична битка, която съм водила. Срещата ми с Бога през онази нощ породи в мен глад за повече от Него и моята близост с Господ е основата и причината за моята свобода. Вярата е основен фактор в това, да успея да изляза от хомосексуалния начин на живот. За какво дръзвам да вярвам в Бога? Няма нищо, което да е невъзможно за Бога. Той желае ние да бъдем пълноценни и цялостни – в дух, душа и тяло и няма нищо, което да е невъзможно за Него.

Моят живот с Исус ме доведе до място на истинско и дълбоко изцеление. Той даде в живота ми верни приятели, които ме обичат такава, каквато съм. Голяма роля изиграха и наставниците, които Бог постави в живота ми – духовните майки и бащи, които вървяха с мен, плакаха с мен, подкрепяха ме.

Това, което мога да кажа днес е: „По-добре е един ден близо до Бога, отколкото хиляда дни, където и да е другаде“. Най-после намерих къде принадлежа.