Обикновено не си позволявам да критикувам Православната църква или православни духовници. Не заради прословутата толерантност, която всички трябва да практикуваме, а все убягваща точно на някои православни духовници. Просто това ми е принцип. Но след интервюто, което гледах с митрополит Николай и изказването му във връзка с трагедията с българските туристи в Охрид, съм дълбоко възмутен и отвратен. Възмутен от невежеството, което този московски възпитаник демонстрира по отношение характера на Бога, а отвратен от дебелокожието и липсата на какъвто и да е усет към паметта на жертвите и чувствата на техните роднини.
И това изказване идва точно в деня, когато се отслужва т.нар. заупокойна молитва за загиналите. Значи хем ги „заупокояваме“ пред Бога, хем Бог ги е наказал, защото Мадона дошла на концерт в България.
Не ме разбирайте погрешно. Не съм фен на Мадона. Тя е доказана „продавачка на музика“, но дори и да ми бяха дали 100 лв. нямаше да отида на стадиона, за да й гледам плейбековете. Факт.
Въпросът е това ли е истината? Бог ли направи така, че 15 българи да се удавят в езерото? Не се заблуждавайте. Това не е гледната точка на Библията. Това е гледната точка на митрополит Николай. И ако през следващите дни той не бъде санкциониран от началниците си за това изказване, значи това е и гледна точка на Православната църква. Но не и на Библията. Не и на Бог.
Библията е много ясна. В Библията вината е персонална. Всеки отговаря за собствените си постъпки.
Но ето нещо друго, което ясно се вижда в Библията. Там Бог буквално заповядва за сираците, вдовиците и онеправданите да бъдат положени специални грижи. Какво да кажем за Исус Христос, чието служение премина в изцеление на болни, освобождаване на подтиснати и цялостна грижа за хората? Ами ранната църква, която събираше дарения, за да подпомага вдовиците и бездомните!
Християнството е вяра на състраданието и любовта, а не на осъждението и вината. Пак ще го напиша – християнството е вяра на състраданието и любовта, а не на осъждението и вината. Разбира се, има хора, които работят чрез вина, осъждение, заклеймяване, отлъчване, заплахи. Такава им е традицията, а и така държат хората в контрол. Но това не е Библията и това не е християнството. Това са хора, които носят единствено укор и срам на Христос (Послание към Римляните 2:23, 24).
Искам да напомня на митрополит Николай и подобните нему свещеници, митрополити, дякони, презвитери, кардинали, папи и патриарси, едни от най-знаменитите думи на Исус Христос: „Но ако знаехте какво значи това: „Милост искам, а не жертви!“ не бихте осъдили невинните“ (Евангелие от Матей 12:7).
Днес дойде новината и за още един инцидент с кораб, но на Филипините. Ако трябва някой митрополит да провери дали Модана е била там наскоро. Ако не, просто да си мълчат. Така ми се струва редно.
„Милост искам, а не жертви“. Това са думите на Христос.
Ljussi, daj link kam tova interview, pls.
Inache statiata mnogo mi haresa.
Пепи, ликна към интервюто е в материала. Просто трябва да го натиснеш
Na men mi haresva i starozavetnia stih, ot kudeto vzema tsitata si Matei. V Osia 6:6 pishe: „Milost iskam, a ne jertva, i POZNAVANE na Boga pove4e ot vseizgarqniq“ (toest praznitsi-rituali). Tujna rabota. Namerili koga da si izqvqvat vqrata i da zaemat pozitsia. Chudq se kude bqha po koleda……opaaaaa po Rojdestvo!!!!!!!!
kolko si prav…..
1 И в това време дойдоха некои и му известиха за Галилеяните на които кръвта Пилат смесил със жертвите им.
2 И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така? 2 И отговори Исус и рече им: Мислите ли че тези Галилеяни за това що така пострадаха са били най-грешни от всичките Галилеяни?
3 Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете. 3 Казвам ви: не; но ако се не покаете, всинца така ще загинете.
4 Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим? 4 Или осемнадесетте онези върх които падна стълпът Силоамски и ги уби, мислите ли че те беха най-грешни от всичките человеци които живеят в Ерусалим?
5 Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете. 5 Казвам ви: не; но ако се не покаете, всинца така ще загинете.
Все пак, како веруюши, мили ми блогарю? Намекваш, но не изразяваш ясно, че си вън от Светата православна църква… За да е ясно
Извинявай, почти разбрах. Но както обикновено сред харизматите, яснотата „како веруюши“ липсва. И доказателство е мъглата, която покрива отношението ти към Мадона – тя за теб е просто не много годна стока в супермаркета „живот“, а гаврите й с християнството – оправдаеми по американски, щото жената печата много пари.
Това, че митрополит Николай е изразил едно по дух християнско, но недоказуемо твърдение не го прави по-малко християнин (нито по-малко грешник). Но себеотрицателната отбрана на страсторазжигателството (може би защото на некои концерти и некои „богослужения“ се вие еднакво) е израз на едно качествено друго верую.
От информацията, която съм поместил в този блог, линковете в него, както и в материалите е повече от ясно, че не съм православен християнин. Това не е тайна. Напротив. Гордея се с моята евангелско-протестантска идентичност и с християнските ценности основани на Библията и учението на Исус Христос. Все пак, продължавам да мисля, че в ден на траур и скръб да се наслагва вина и осъждение в близките на загиналите е не само неморално, но в същината си е в разрез с Христовото учение и пример.
Добре, драги ми пасторе,
Но най-напред те питам – добросъвестно ли цитираш владиката Николай, че „наслагва вина и осъждение в близките на загиналите“?
И още, нима смяташ, че
„Днес[, когато] е по-лесно да се ожениш и разведеш, отколкото да изкараш свидетелство за управление на МПС“, този начин на живот не влече своите последствия?
Нека посоча фундаменталното различие между право- и инославието:
Православните имаме претенциозно име, но основното, в което вярваме е, че сме грешни, че трябва да се каем, и че „лошото“, което ни се случва, е закономерно и за спасение на душите.
Харизматичният протестантизъм продава кола-изкупление: „повярвах-спасен съм (няма как да сбъркам)“. Лесно, окончателно и най-важното без зор.
И тогава защо гинат хора в катастрофи? Вкл. протестанти-харизмати?
Съгласен съм, че не трябва да се правят скорострелни изводи от каквото и да било, не само от трагедии. Но да не се замисля човек, когато предупреждението е толкова внушително, а първата му реакция е да гърми по онзи, който се пробва да мисли именно в рамките на някаква поука (морал) – издава повече конфесионална партизанщина, отколкото честно съчувствие към близките на пострадалите.
Какво значение има дали изказалия се е владика, пастор, кардинал или министър? Когато едно нещо не е редно, то не е редно. Този блог и още по-малко този постинг не са арена за богословски дискусии. Има си достатъчно място за това в мрежата. Аз не изказвам мнение относно православните учения, практики или ритуали, нито ме вълнуват претенциите на една или друга религиозна група. Наистина, скорострелни и осъдителни изводи не бива да се правят. Още по-малко, когато не можеш да твърдиш нещо със сигурност. Още по-малко, когато си се изтъпанчил пред всичките национални медии. Но, както се казва, никога не е късно човек да стане за резил. Смятам с това да заключа коментарите по този постинг, защото последното, което искам е под материал за такава човешка трагедия да се обсъждат нечии верски и богословски претенции. Сега не е времето за това и със сигурност мястото за такива „дискусии“ не е тук.