Любимите ми #Android приложения за 2011

Реших да съставя кратко описание на любимите ми приложения за Android. Повечето изброени тук програми използвам всекидневно.

Ще започна от лаунчъра, който при мен е ADW Launcher EX – предлага ми доста възможности, както за „стандартен“ вид на телефона, така и за използване на теми и лично модифициране. Така изглежда екрана ми към момента и трябва да призная, че съм доста доволен от изчистения и кристален вид на телефона. Освен двете папки – Media и Social, в които съм групирал най-често използваните приложения на екрана се вижда и Minimalistic Text Widget. От доста време търсех нещо така изчистено и съм доволен, че вече го намерих.

И така, след като видяхме екрана да преминем към самите приложения.

Gmail – пощата ми се хоства от Google и съм много доволен от приложението.

Bible – Библейският текст на много езици, вкл. и на български от youversion.com. Това е задължителна програма за всеки телефон

Twicca – за мен това е най-добрият Twitter клиент за Android и при това е безплатен. Каквото и друго да ползвам винаги се връщам към него въпреки, че имам доживотна pro версия на UberSocial.

Живот за всеки ден – това е уиджет, който стои на един от екраните ми и всеки ден ми дава нов цитат, от произволен материал от Живот за всеки ден.

Pulse – приложение за новини, в което избираш източниците/сайтовете, от които искаш да получаваш новости и имаш удоволствието да са в ръката ти. В моите източници за новини влизат Дневник, Гонг.бг, Дарик Нюз, Евангелски вестник, FoxNews, Wall Street Journal, Блогът на Иво Инджев, Живот за всеки ден и други.

Google+ – програмата за едноименната социална мрежа на Google. Задължителна програма

KakaoTalk – перфектна програма за изпращане на съобщения между различни смартфони – Android, iOS и BlackBerry. На кой му трябват още SMS-и???

Foursquare – какво има около теб? Кафенета, ресторанти, музеи, църкви и всичко това с отзиви и съвети

MyTubo – това е интересна програма за споделяне на снимки с или без добавени ефекти. Има доста активна общност от телефонни фотографи-ентусиасти.

Any.DO – мениджър на задачи с изчистен вид и богата функционалност като например споделяне на задачи с други потребители

Burn Weight – следи темповете за сваляне на килограми и дава прогнозна дата за достигане на желаното тегло.

Carnago – приложение за автомобила – разход на гориво, застраховки, смяна на масло, ремонти. Всичко влиза вътре, а накрая получавш доклад, от който ти се плаче.

Dropbox – има ли нужда да обяснявам? Лесно споделяне на фаилове онлайн + много свободно място за архив.

Evernote – приложение за бележки от всякакъв вид – от списъци и адреси до пароли и пин кодове. Огромен + е че има версия за Mac и PC, а също и уеб интерфейс.

Google Sky Map – излизаш на открито, пускаш GPS-a, стартираш приложението, вдигаш телефона и виждаш къде се намира Слънцето, кои звезди са над теб в момента и т.н. Феноменално.

Scoreboard на Google – избираш отборите и първенствата и получаваш известие при всеки мач и гол. Безценно

SMS Паркинг – идеално прилжение за паркиране в София. Вкарваш веднъж номера на колата си и от там нататък заплащаш за Синя зона само с едно натискане.

World Factbook – информация от ЦРУ за всички страни на планетата Земя – география, население, икономика и т.н.

What Additives – Какво означава Е330 и вредно ли е за здравето ми? Тази програма казва точно това – всички Е-та и всички номера.

Waze – ок, това е просто супер. Нарича се outsourced navigation system. Идеята е, че колкото повече хора шофират с тази програма на телефона си, толкова повече информация за трафика ще вижда всеки един от шофьорите и ще знае къде има задръстване, къде катастрофа и къде го чака изненада с фуражка зад някой храсталак.

Words With Friends – това е скрабъл игра, в която играш с познати или непознати хора. Много я харесвам

В общи линии, това са приложения, които използвам най-често. Разбира се, имам инсталирани още, но тези са основните. Всяка една от тези програми е от Android Market.

Пастирите и Държавна сигурност

Ето, че дойде време да се говори за религиозните служители и тяхната принадлежност към Държавна сигурност (ДС). Най-лошото е, че причината е служебна. За пореден път църквите в България се носят по течението и чакат да реагират на възникващи ситуации вместо да посочват пътя чрез честна и открита позиция. Жалко е. Жалко е, че за пореден път сме огледален образ на случващото се в обществото, а не алтернатива. Поредната пропусната възможност.

Пиша тези редове, осъзнавайки, че в онези тъмни и срамни за страната ни времена не съм бил вярващ, не съм бил в църквата и съответно не разбирам напълно естеството на натиска и гонението към вярващите и служителите. Аз съм роден 1974г. и по закон не подлежа на проверка. „Промените“ ме застигнаха, докато бях в 8ми клас. Баща ми не е бил член на БКП и това често е било пречка в професионалното му развитие. Дядо ми Любен е изкарал 3 години в „курорта“ Беляне, но не по религиозни причини. Един от най-ярките ми спомени от него е как е залепил ухо за радиото и слуша „Свободна Европа“ и при споменаването на Ленин, Сталин и Живков и започваше да ги „благославя“ по азбучен ред до девето коляно.

Огромна слабост е, че имената на пастирите, които са били съпричастни към ДС стояха скрити толкова дълго време. Не трябваше да се изчаква служебно разрешаване на въпроса и точно за това и аз, и моят приятел Косьо Владев през ноември 2009г. отправихме апел въпроса да бъде решен чрез доброволно разкриване на тази иформация от страна на пастирите в СЕПЦ. За съжаление идеята ни не бе възприета, а за това има добри примери в Европа – Германия, Полша, Чехия, където са съставени комисии, които индивидуално преминават през досиетата на всички уличени.

Все още не знам и имената на хората, за които ще се окаже, че имат подписани декларации за сътрудничество с ДС и така е по-добре, защото позицията ми е принципна, а не обвързана с отделни хора. Макар, че вече стана ясно, че такава частична информация е била изпратена до СЕПЦ тя все още не е оповестена. И така, ето моите мисли по въпроса с пастирите и взаимоотношенията им с ДС:

Основни положения

1. ДС е репресивен апарат и като такъв не е защитавал интересите на страната. Мит е, че хората докладвали в ДС са защитавали Родината.
2. Донасянето на информация на ДС за църковния живот и за отделни хора Е НЕРЕДНО.
3. Криенето за такъв вид сътрудничество с ДС Е НЕРЕДНО.

Последствия

1. Незабавно, сърдечно покаяние и искане на прошка от страна на уличените служители.
2. Пълна лустрация  - хора, за които има данни за принадлежност към ДС не могат да заемат ръководни позиции в СЕПЦ, в местните църкви, във фондации и други организации, с които СЕПЦ работи съвместно. Ако заемат такива трябва своевременно да ги освободят, а при нежелание да бъдат освободени.
3. При несъгласие с изнесената информация за сътрудничество с ДС досието се преглежда от избрана комисия – лист по лист, за да се установи истината като междувременно не могат да заемат ръководна позиция в СЕПЦ и сродни организации и фондации.

Възможно ли е човек да е сгрешил и след това да се е покаял? Абсолютно. Простил ли е Бог на такъв човек? Абсолютно. Трябва ли църквата да прости на водачи, които си поискат прошка? Абсолютно. Трябва ли да продължат да бъдат водачи? Абсолютно НЕ.

Ако човек повери спестяванията си на финансов експерт – да ги пази и управлява, но този финансов експерт по една или друга причина пропилее всичко, изобличен е за поведението си и после дойде и си поиска прошка, трябва ли да му се прости? Разбира се! Разумно ли е обаче този човек да продължи да управлява чужди пари? Аз не бих му дал своите. А колко по-важни са хората от парите и колко по-важно е какви водачи вземат решения, касаещи хората в църквите?!

Сигурно ще има хора, на които имената няма да излязат поради една или друга причина. За това е важно тези, чиито имена бъдат оповестени да не бъдат демонизирани и да не бъдат превръщани в единствени виновници. Това няма да е честно спрямо тях и спрямо Бога. Сигурно ще има хора, които цял живот са се опитвали да поправят грешката, която са допуснали. Сигурно ще има и такива, които цял живот са се опитвали да се възползват от предимството на ДС. Кои са тези хора и до колко това е така – само Бог знае. Той знае всичко. Пред Него са открити всички досиета. Там няма начин да се изгуби страница. Бог не може да бъде заблуден относно мотивите. И точно за това само Бог може да съди.

Предтоящите събития са добър повод да отбележа, че човек може да навреди на Божието дело и без да е бил сътрудник на ДС. Примери за такива в България – много! Хора, чиято стратегия за „основаване на църкви“ се състои в разцепления, разделения, компроматни войни, флашки и словоблудства в Facebook. Твърдо вярвам, че това НЕ Е НАЧИНА.

Истината не може и не трябва да бъде замитана под килима. Това не е редно, но също така истината не е инструмент за убиване и смазване. Истината трябва да носи изцеление.

Бъдещето е пред нас и съм уверен, че Бог очаква да вземем правилни решения. Редно е всички служители на Евангелието да бъдат служители САМО на Евангелието. Например, в Американските Асамблеи на Бога всеки мисионер подписва декларация, че НЯМА ПРАВО да сътрудничи на ЦРУ и други подобни агенции. Няма да е зле това да се обмисли предвид дейноста на българските служби, които често променят имената си, но рядко обновяват личния състав и методите си на работа.

Въпросът с пастирите, които са сътрудничили на ДС трябва да бъде приключен по правилния начин. Не с недомлъвки и със замазване на ситуацията и не със заклеймяване и отхвърляне. Дължим това на хората, които са платили с живота си за своята вяра в Исус Христос. Дължим това на техните близки. Дължим това на Бога. Дължим това на българското общество. Църквата трябва да бъде пример. Надявам се да бъдем пример.

снимка: Интернет

Кратък пътеводител за президентски избори 2011

Реших да напиша какво мисля за кандидатите за Президент на България или поне за тези, които са ми направили някакво впечатление. Т.нар. Кратък пътеводител съдържа лично мнение и не ангажира никого

Да започна с моя фаворит – Румен Христов (СДС, ОДС) Оценка: „Питайте Костов, защо  не става“. За съжаление една обречена кандидатура. Обречена, заради дезертьорското поведение на лицето Иван Костов, който не само разби десницата, но и продължава да работи срещу дясното в България. Обречена най-вече заради процесите, течащи в дясно през последните няколко години, които ограбиха СДС от идентичност и оставиха единствено спомена за Костов, Бакърджиев и другите „играчи“. Мартин Димитров е глътка свеж въздух, но и той, и партията имат дълъг път пред себе си.

И сега по ред на абсурдност. Волен Сидеров (хАтака) президент? Оценка: „Явно всеки може да прескача оградата на психодиспансера“. На предизборният плакат на този „именит богослов“ трябва да пише: „И Хитлер може да се смее“. Проблема е, че това не е смешно. Омразата и сегрегацията не могат до доведат до нищо добро. Исторически факт. Дежурният кандидат за президент Сидеров може единствено да върне тази страна във феодализма или дори по-назад.

Атанас Семов (РЗС). Оценка: „Боливуд ни дойде на гости“. Тук имам един въпрос: Кой даде на Бъстър Китън българско гражданство? Семов е комичен не само заради приликата си със звездата на нямото кино, но най-вече с пародийната си кампания и слоган, който гласи: „Ще уволня Бойко Борисов“. И кой ще назначиш? Трактора, Багера, Сумиста, Очите или някой друг политикомафиотски мутант?  Бутафорен кандидат от бутафорна „партия“.

Ивайло Калфин (БКП) - Оценка: „Вълкът козината си мени, но нрава – не!“ Не е възможно т.нар. БСП да извади кандидатура, която да е добра за България! Това е все едно Хизбула да получи Нобелова награда за мир. Все едно да си вегетарианец, който яде месо. Все едно да си кандидат на БСП и да можеш да предложиш нещо добро на държавата. Това е НЕВЪЗМОЖНО! Тази шайка от престъпници трябва да бъде изтикана в ъгъла на политеческия и обществен живот в България по единствения възможен начин – всеки път гласуване СРЕЩУ ТЯХ! Човекът (Калфин), който обича Русия не може, няма как да бъде добър за България и ще продължи мафиотската политика на Гоце.

Меглена Кунева Пръмова (НДСВ, БКП). Оценка: „Хем НДСВ, хем БКП, хем „гражданска кандидатура“ – такова животно няма“. Да започнем от там, че същите „интелектуалци“, издигнали кандидатурата на Гоце сега стоят и зад г-жа Кунева Пръмова – или поне по-голяма част от тях. Макар да се явява под етикета „гражданска кандидатура“ г-жа Кунева Пръмова е доста далеч от значението на тези думи – и като партийна принадлежност, и като водена политика. Тук не мога да не отбележа подкрепата за г-жа Кунева Пръмова от чалга-патронът Слави Трифонов и шайката му „сценаристи“ и разбира се нейното нежелание да се нарече с фамилията на своя съпруг – Пръмов. Защо ли???

Росен Плевнелиев (ГЕРБ). Оценка: „Кой пилотира самолета?“ Донякъде изненадващата кандидатура на министъра носи своите негативи. Изненадваща, защото доста политици и анализатори ни убеждаваха, че ГЕРБ ще издигнат не друг, а самият Бойко. Само, че не стана. Над Плевнелиев тегне определението, че е марионетка на Премиера и ще е много трудно да избяга от този етикет, предвид властната натура и поведение на Бойко. Даже не съм сигурен, че това е възможно. От там и основният „коз“ в ръцете на другите кандидати като някаква „алтернатива“.

Едно съм сигурен. Кандидатите на БКП (БСП) и техните кандидат-клонинги от ДС не трябва да бъдат допускани до каквато и да е власт в България, защото това ще е пагубно – и за икономиката, и за свободата като цяло.

снимки: Дарикнюз, Днес+, Всекиден, Интернет